11.04.2017 г., 13:52

Продължение...

829 0 0

146/Аз помня мойте първи стъпки,

 направени във шести клас

и преживяните от мене тръпки,

прохождането между нас.

Началото за мен бе трудно,

С таланта ми спящ непробудно,

без опит който имам днес

и без надежда за прогрес.

Как бягаха добрите рими!

Аз  търсех ритъма си скрит...

За щастие бях  упорит!

Мечтите ми неповторими!

За радост и във този ден,

дойде и любовта при мен!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Slavov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...