Продължение...

Poetry » Civic

830 0 0

146/Аз помня мойте първи стъпки,

направени във шести клас

и преживяните от мене тръпки,

прохождането между нас.

Началото за мен бе трудно,

С таланта ми спящ непробудно,

без опит който имам днес

и без надежда за прогрес.

Как бягаха добрите рими!

Аз търсех ритъма си скрит...

За щастие бях упорит!

Мечтите ми неповторими!

За радост и във този ден,

дойде и любовта при мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0