Продължение...

Poetry » Civic

832 0 0

146/Аз помня мойте първи стъпки,

направени във шести клас

и преживяните от мене тръпки,

прохождането между нас.

Началото за мен бе трудно,

С таланта ми спящ непробудно,

без опит който имам днес

и без надежда за прогрес.

Как бягаха добрите рими!

Аз търсех ритъма си скрит...

За щастие бях упорит!

Мечтите ми неповторими!

За радост и във този ден,

дойде и любовта при мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0