20.08.2006 г., 8:41  

Профили - Смъртникът

765 0 4

Ей, на!
Пред теб се кръстя, Отче!
В Бог вярвам
и пред него аз съм чист!
Какво ченгелите
от мене искат още -
та ме преследват,
като скапан терорист?

Христовото разпятие целувам...
На восък тук мирише
в твоя храм.
На миналото
няма да робувам
кръсти ме пак
и прекади ме
със тамян!

Чуй, Отче!
Подскажи ми!
Кръста нося
тук, татуиран
близо,
до сърцето си -
как да живея?
Нов живот да си изпрося...
А, Господ да ме съди
на небето си...

Ах,
мирисът на восък
свещ ще бодна,
там в житото...
Пък, може и да тръгне!
Тъй смачкан съм -
душата ми е злобна...
Знам, грях е...
И към мене
ще се върне!

Сполай ти, Отче!
Път ме чака -
по моста...
Хич не е далеко,
до зандана...
Но,
утре ще ме натоварят...
С влака...
Не ще се видим повече...
Тук 
в храма!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • каза ли отчето на лирическия, че Бог е любов и се носи в сърцето и разкаянието е разкаяние само когато е искрено?
    или пропусна
    отчето и то человек пада..
  • Този стих влезе в сърцето ми!!!
    Благодаря ти,Касиус!
  • Браво!
    Добре си се справил!
  • Обожавам стихове на тази тема.
    Моите искрени поздравления!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...