kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
20.08.2006 г., 8:41 ч.  

Профили - Смъртникът 

  Поезия
588 0 4

Ей, на!
Пред теб се кръстя, Отче!
В Бог вярвам
и пред него аз съм чист!
Какво ченгелите
от мене искат още -
та ме преследват,
като скапан терорист?

Христовото разпятие целувам...
На восък тук мирише
в твоя храм.
На миналото
няма да робувам –
кръсти ме пак
и прекади ме
със тамян!

Чуй, Отче!
Подскажи ми!
Кръста нося
тук, татуиран
близо,
до сърцето си -
как да живея?
Нов живот да си изпрося...
А, Господ да ме съди –
на небето си...

Ах,
мирисът на восък –
свещ ще бодна,
там в житото...
Пък, може и да тръгне!
Тъй смачкан съм -
душата ми е злобна...
Знам, грях е...
И към мене
ще се върне!

Сполай ти, Отче!
Път ме чака -
по моста...
Хич не е далеко,
до зандана...
Но,
утре ще ме натоварят...
С влака...
Не ще се видим повече...
Тук –
в храма!!!

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • каза ли отчето на лирическия, че Бог е любов и се носи в сърцето и разкаянието е разкаяние само когато е искрено?
    или пропусна
    отчето и то человек пада..
  • Този стих влезе в сърцето ми!!!
    Благодаря ти,Касиус!
  • Браво!
    Добре си се справил!
  • Обожавам стихове на тази тема.
    Моите искрени поздравления!
Предложения
: ??:??