Ей, на!
Пред теб се кръстя, Отче!
В Бог вярвам
и пред него аз съм чист!
Какво ченгелите
от мене искат още -
та ме преследват,
като скапан терорист?
Христовото разпятие целувам...
На восък тук мирише
в твоя храм.
На миналото
няма да робувам –
кръсти ме пак
и прекади ме
със тамян!
Чуй, Отче!
Подскажи ми!
Кръста нося
тук, татуиран
близо,
до сърцето си -
как да живея?
Нов живот да си изпрося...
А, Господ да ме съди –
на небето си...
Ах,
мирисът на восък –
свещ ще бодна,
там в житото...
Пък, може и да тръгне!
Тъй смачкан съм -
душата ми е злобна...
Знам, грях е...
И към мене
ще се върне!
Сполай ти, Отче!
Път ме чака -
по моста...
Хич не е далеко,
до зандана...
Но,
утре ще ме натоварят...
С влака...
Не ще се видим повече...
Тук –
в храма!!!
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
или пропусна
отчето и то человек пада..