11.07.2015 г., 19:57  

Проглеждане

1.4K 1 40

 

Викът на утрото кинжално ме пронизва -
ечи обезлюдената от спомени душа,
лови сребреещите мисли-призраци и ги нанизва
на вектор сив, изпънат в пустошта.

Проглеждам в себе си - едно небе поискал
за полет най-последен, без крила.
Но Матсиендра в мен (от друг живот) изплисква
море, събирано от капчици мъгла...

И слънцето - самотен фар в безкрая,
ме гледа с поглед втренчен, мълчалив.
Звездите са снежинките на Рая,
животът - бяла смърт, ако си бил щастлив.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Продължавай да триеш, Мисана Само се чудя, когато заключиш всичките коментари, какво ще правиш Сигурно ще изпаднеш в амок, хаха
  • Независимо, че много ме разочарова, не очаквах да паднеш толкова ниско - до "Манчестер Юнайтед". Все си мислех, че въпреки бариерата на анонимността ти, отвъд нея може би се крие нещо по-обнадеждаващо. Уви, ти се оказа само една банална тривиалност. А точно с такива същества избягвам всячески контакт. Затова като гонг за теб ще прозвучи моето финално - сбогом, Ина! Повече не ме търси, нито тук, нито на лични, а ако се сблъскаме случайно на улицата, обещавам да не те позная!
  • Ина, не усещаш ли лицемерието в думите си. Хем ме уважаваш, хем се налага да ми сваляш маската. Това звучи гротескно. Не мога да ти вярвам на нито една дума. Каква маска си ми свалила ти, госпожо /госпожице/, ако въобще под името Ина се крие жена? Изтрих си коментарите не защото ме е страх от жалките ти и смехотворни опити да ме каляш, защото не съм направил нищо, от което да се срамувам. Изтрих ги, защото една мини-глутница се нахвърли върху мен. Не ме е страх от такива глутници, но идеята им е да правят цирк в коментарните ми полета и след това на подобно основание да ме злепоставят като човек нарушаващ правилата. Ако имаш доблестта да ми кажеш нещо в очите, ще се срещна лично с теб, където кажеш и нека видим какви маски сваляш. Но тогава ще трябва да свалиш своята нали.
    А хората без лице са само маски, които никога не могат да свалят!
  • Ти ще оцелееш, Донърджак! Ти винаги оцеляваш. Във всички времена и епохи. Черен Джак ти го казва. А той вижда далеч отвъд човешките същества.
  • Ти по-добре знаеш какво се очаква, Донър Джак. Нали ползваш своеобразен поетичен "нивелир", описан надлежно по-горе. Но мисля, че ако ги подбереш нашите родни класици с тази "машинария", то от тях ще останат само "рожки да ножки"! А аз все пак ще оцелея като Ноевия ковчег след потопа.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...