vega666 (Младен Мисана)
1553 14306
Jul 11, 2015, 7:57 PM  

Проглеждане 

  Poetry » Phylosophy
934 1 41

 

Викът на утрото кинжално ме пронизва -
ечи обезлюдената от спомени душа,
лови сребреещите мисли-призраци и ги нанизва
на вектор сив, изпънат в пустошта.

Проглеждам в себе си - едно небе поискал
за полет най-последен, без крила.
Но Матсиендра в мен (от друг живот) изплисква
море, събирано от капчици мъгла...

И слънцето - самотен фар в безкрая,
ме гледа с поглед втренчен, мълчалив.
Звездите са снежинките на Рая,
животът - бяла смърт, ако си бил щастлив.

© Младен Мисана All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Продължавай да триеш, Мисана Само се чудя, когато заключиш всичките коментари, какво ще правиш Сигурно ще изпаднеш в амок, хаха
  • Независимо, че много ме разочарова, не очаквах да паднеш толкова ниско - до "Манчестер Юнайтед". Все си мислех, че въпреки бариерата на анонимността ти, отвъд нея може би се крие нещо по-обнадеждаващо. Уви, ти се оказа само една банална тривиалност. А точно с такива същества избягвам всячески контакт. Затова като гонг за теб ще прозвучи моето финално - сбогом, Ина! Повече не ме търси, нито тук, нито на лични, а ако се сблъскаме случайно на улицата, обещавам да не те позная!
  • Ина, не усещаш ли лицемерието в думите си. Хем ме уважаваш, хем се налага да ми сваляш маската. Това звучи гротескно. Не мога да ти вярвам на нито една дума. Каква маска си ми свалила ти, госпожо /госпожице/, ако въобще под името Ина се крие жена? Изтрих си коментарите не защото ме е страх от жалките ти и смехотворни опити да ме каляш, защото не съм направил нищо, от което да се срамувам. Изтрих ги, защото една мини-глутница се нахвърли върху мен. Не ме е страх от такива глутници, но идеята им е да правят цирк в коментарните ми полета и след това на подобно основание да ме злепоставят като човек нарушаващ правилата. Ако имаш доблестта да ми кажеш нещо в очите, ще се срещна лично с теб, където кажеш и нека видим какви маски сваляш. Но тогава ще трябва да свалиш своята нали.
    А хората без лице са само маски, които никога не могат да свалят!
  • Ти ще оцелееш, Донърджак! Ти винаги оцеляваш. Във всички времена и епохи. Черен Джак ти го казва. А той вижда далеч отвъд човешките същества.
  • Ти по-добре знаеш какво се очаква, Донър Джак. Нали ползваш своеобразен поетичен "нивелир", описан надлежно по-горе. Но мисля, че ако ги подбереш нашите родни класици с тази "машинария", то от тях ще останат само "рожки да ножки"! А аз все пак ще оцелея като Ноевия ковчег след потопа.
  • Благодаря за тези хубави думи, с които ме подкрепи, Станиславе! Определено ме трогна.

    Мерси за оценяването, Пепи /petrova95/. Желая ти хубава нова седмица с нещо нестандартно:

    https://www.youtube.com/watch?v=avAY-PdyWHw
  • Мисана...как да те подкрепя. Всички различни се изгарят на клада. После из пепелищата или руините остатъците се наддават в аукционите. Пиши приятелю, не преставай, бъди от различните.
  • Благодаря ти за подкрепата, Руми! Нуждаех се от нея.
    Лека нощ и хубави сънища!
  • Няма да се впускам в многословие, виждам, че тук са се събрали доста "знаещи" и "разбиращи", но искам да ти пожелая нещо, Младене, остани си такъв, какъвто си! Поздравявам те!
  • Замириса ми на сводничество...
  • Благодаря ти за вниманието, Исмаиле! Имаш право - прекалено много се заплетох между омразата на някои хора. Време е да се дистанцирам от тях.
    Приятна вечер и хубава седмица от утре!
  • Мисана, защо си нараняваш краката от драките? Прескачай ги, ти можеш!
  • Пак ме разбра погрешно, Ник! Щом не можеш да мразиш, това е още едно основание да се обикнете с Евстати. Ако трябва лично ще съдействам за преодоляване на остатъчните ви различия. Готов съм на тази жертва в името на едно добро бъдно прителство между двама ви.
  • Не, Младен, нямаме допирни точки.
    Аз съм самотен играч.
    А ако "някой" ме мисли за мразещ, просто греши.
    Не се научих да мразя.
  • Благодаря, Нако! Истината казваш.

    Ник, изумен съм. Очевидно с Евстати имате много допирни точки. Чичко Гугъл, когото така на място цитираш, ще ти помогне да си опресниш паметта за въпросната историческа личност. Не искам да те лишавам от удоволствието, като ти съобщя името й.
  • Чичко гугъл ми помохна да разбера по кой начин.
    Ей, хора.... забравихте българския. Срамите ли си от него?
    Не помня кой го беше казал....
  • Отлично те разбрах, Ник. Хората отдавна са го формулирали по следния експлицитен начин: "на вкус и цвет товарищей нет".

    Лека вечер и успешна нова седмица. Желая ти нови творчески попадения!
  • Аз казах какво мисля. Не искам да привличам аудитория.
    Много сме различни.
    Аз харесвам едно, ти и много други харесвате друго. Възхищавате се, припадате от умиление....
    Тъй като аз не чета поезия (колкото и странно да ти звучи), малкото прочетено от мен тук разделям на две категории: поезия, която ме докосва и поезия за която ми е нужна енциклопедия.
    С моите скромни знания, аз имам няколко труда по нумизматика. Трябва ли термините от тази област да ги "набутвам" тук?
    Определено много хора ще ги разберат. А останилте?
    Дано ме разбереш правилно.
    Винаги съм положително настроен.
  • Съжалявам, Ник, ако погрешно съм те разбрал. Значи отново възниква някакво недоразумение. Това не е съществено за казаното от мен. Просто исках да поясня, че винаги съм бил против вулгарния език в публичното пространство, в частност в този сайт. Самият аз бях жертва дълго време на целенасочена /спрямо мен/ вулгарност и по тази причина съм алергичен към подобни прояви на "мъжественост". Не е начин да доказвам на себе си, че псувайки някого, или ругаейки го като хамалин, аз ще стана прав в собствените си очи. Ако това са последните ми и единствени аргументи, значи съм се разминал с истината отдавна. Така мисля аз.
  • Грешиш, Младен!
    Няма равнопоставеност тук. И най-малко аз имам право да го правя.
    Да, гадно е. Аз също съм бил критичен към теб. Не към творчеството ти, разбира се. И ти към мен. Нормално е.
    Не искам да коментирам постъпките на Меразчиев или както и да се назовава сега.
    Аз , всъщност, нямам право нищо да искам тук.
    Но все си мисля, че този сайт е прекрасен не заради коментарите (от които мисля да напиша роман), а заради творчеството на хората тук. Хубаво или не, все пак са опити.
  • Благодаря за включването, Ник. Искам да кажа само, че се намирам в собственото си коментарно поле и върху мен се сипят обиди от рода на /цитирам/:

    "...боклук гнусен. И си пий редовно хапчетата...";
    "Виждам че все още си пишеш малоумните простотии. Които само група неуравновесени харесват, по простата причина, че не разбират...Ти си за учебник бе..."

    Тук обидите са адресирани не само към мен, но и са разпространени и към членове на сайта, които харесват начина ми на писане. Именно това обстоятелство ми налага да отговоря на сквернословието. Но го правя с цивилизовани средства. Затова считам, че извършеното от теб равнопоставяне между човека, който нанася обидите и моят цивилизован отговор към непристойните му нападки, е неправилно. Аз съм длъжен да отговоря на подобно грубиянство. Извинявам се на всички, които по един или друг начин са изпитали дискомфорт от разигралите се събития.
    Затова спирам с отговорите си към този човек дотук. Повече няма да му отговарям. Нека продължава да се самодискредитира.
  • Хей, хора!
    Какво правите? Мерите си п@шките ли тук?
    Всеки пише, каквото умее. Някои неща са харесвани, други не. Аз харесвам произведенията на един автор, но не го коментирам, защото неоснователно бълваше обиди към мен.
    Предполагам, че и на другия автор произведенията са хубави (щом има коментари от рода на "ох", "ах", великолепен си, тази философия... и т.н. )
    ОК Защо , ако нещо не се харесва, не се посочат грешките? Защо са нужни обиди? Кое ви озлобява? Че една писала на единия , че просто се разтапя пред произведенията му? А на другия не? Ами... подобни са им творбите.
    Нямам право да съдя. Разбирам, че по този начин се просят коментари. Не е ли дребнаво?
  • Нивото е ясно. Вероятно винаги е било такова. Просто инстинктивно съм си затварял очите. А сега ще постъпя по-мъдро. Просто няма да гледам!
  • Благодаря ти, Доче! Уча се от твоите проникновени коментари, използващи инструмента на стиха. За мен твоето присъствие на страницата ми е чест.
    Поздрав за теб: https://www.youtube.com/watch?v=1UUYjd2rjsE

    Мерси, Евелина! Трогнат съм. Наистина векторът е насочен, но върху него можем да нанижем много неща.
    https://www.youtube.com/watch?v=NMNgbISmF4I

    Трогнат и благодарен съм, че коментира, Из! И да, права си, че без звездите щяхме да забравим кои сме. Великолепна мисъл. Така ми припомняш казаното от един мой приятел поет, покойният пастор Тимотей Михайлов: "Стани звезда, небе ще се намери..."
    Поздрав за теб: https://www.youtube.com/watch?v=Pep6nREBpS8

    Прав си, Евстати! Битка не е имало, защото един Рицар се сражава единствено с Рицар!
  • "Звездите са снежинките на Рая". Това е страхотно попадение, Мисана. Звездите наистина са спомен от Рая за всички нас. Добре че са те, иначе съвсем ще забравим кои сме.
  • Невероятно звучене..., и този вектор..., има насочен - не нанизан...!!!
    "Викът на утрото кинжално ме пронизва -
    ечи обезлюдената от спомени душа,
    лови сребреещите мисли-призраци и ги нанизва
    на вектор сив, изпънат в пустошта."
  • "Звездите са снежинките на Рая,
    животът - бяла смърт, ако си бил щастлив."

    Ако си бил щастлив, ако си бил.
    Малцина са избрани да усетят
    на щастието нежните стрели
    А другите какво ги чака? Черното?
    След цял живот протекъл в тъмнина
    очакват, че поне високо там
    ще ги обгърне нежна светлина
    и що е щастие ще разберат...

    Както винаги замисляш и вдъхновяваш, Младен.Благодаря ти.
  • Благодаря ти, Илко за това откровение и дълбоко проникновение! Не мога да не се съглася с казаното от теб. Моето вътрешно усещане е, че всичко, което се случва и предстои да се случи с нас, вече ни се е случило на друго ниво на съзнанието /да го наречем условно - по-висше/.
    В този смисъл били сме дори и в Нирвана. Фактически, за да си припомним
    вече Преживяното и да изпитаме върху нас това своеобразно "дежавю", ние трябва да се събудим от един лош сън, в който постоянно пребиваваме тук - в земния си образ. Индийците наричат този сън "Мая" /илюзорен свят/. Събудим ли се - ние попадаме в Ясната Светлина на Дхармакая, а именно това е истинската Реалност, която сме изгубили някога, заспивайки. За някои от нас единствено стресът от Смъртта играе ролята на събуждащ механизъм, който позволява виждането на Дхармакая. Други могат да се събудят още приживе. Но по един или по друг начин целта ще бъде постигната и рано или късно ще попаднем в списъка на Пробудените /онзи, за който се говори и в Откровението на Йоан/.

    Светла неделя от мен!
  • Евстати Иванов в ролята на рицар...? Струва ми се, че един истински Рицар има винаги доблестта да признае поражението си и да се оттегли с достойнство. Онзи, който не притежава това качество, а го е заменил с дребнава отмъстителност, не може да е Рицар. А следователно не му се полага и Дама!

    Благодаря ти, Владиславе! Трогнат съм от вниманието ти. Желая ти нови успехи в поезията и в живота, особено на полето на любовта!
  • Ненадминат си и тук, в тези си образи,Младене:
    Викът на утрото кинжално ме пронизва -
    ечи обезлюдената от спомени душа,
    лови сребреещите мисли-призраци и ги нанизва
    на вектор сив, изпънат в пустошта.

    Проглеждам в себе си - едно небе поискал
    за полет най-последен, без крила.
    Но Матсиендра в мен (от друг живот) изплисква
    море, събирано от капчици мъгла...

    И слънцето - самотен фар в безкрая,
    ме гледа с поглед втренчен, мълчалив.
    Звездите са снежинките на Рая,
    животът - бяла смърт, ако си бил щастлив."

    Поздравявам те и горещи аплодисменти от мен!
  • Благодаря,Лейди Фокс!Любовта трудно се поддава на равносметки, но всичко останало да, в това число и едно "проглеждане". Много ме зарадва с подкрепата си. Нека да имаш светъл неделен ден и носеща боншанс нова седмица!
  • Благодаря за тази идея, Симо. Бих се радвал да отскоча до Камчия, още повече, че там никога не съм ходил. Но по съвършено други причини съм възпрепятстван да го направя. Пожелавам ви много хубаво прекарване - на теб и на останалите!
  • Някой тук лъже наистина и то елементарно - представяйки се под фалшиво име. Истинският Рицар не постъпва никога така, а ползва личното си име.
    Въпрос на честта на фамилията му е да постъпва така. Аз ползвам фамилно име на древен род именно по тази причина.
  • Благодаря ти, Катя! Трогнат съм от вниманието. Приеми този поздрав от мен: https://www.youtube.com/watch?v=muDZD3wgoHI
    Лека вечер и спокойни сънища!

    Благодаря за проникновените думи, Ясене! За мен е чест, че ме удостои с внимание. Лека вечер и хубаво среднощно настроение!

    Мерси, че оцени, Ваня! Лека нощ!

    Познавам всички рицари по имена до края на вселената. Не бих включил в списъка им самозванци. Но има само един Рицар на Словото, известен извън пределите на Земята.
  • Поздрав за този стих, Младене! Колкото повече се издигаш, толкова повече студът ще загатва снежинките!
  • Благодаря ти за поезията,Мисана!
  • Ех, Андромаха. Караш ме все повече и повече да се чувствам Хектор. Но така получавам предчувствие за Ахил. Може би смърт дошла от него дава отговор на въпроса ти - кога една смърт е черна. Черна е смъртта на Хектор за Андромаха - това е категоричният ми отговор. Тук "бяла смърт" съм употребил в класическия й смисъл - заспиване сред белотата на снега.
    Благодаря ти за толкова интересния коментар и за оценяването на стиха ми. Ползвам правото си да те поздравя с песен:

    https://www.youtube.com/watch?v=KAzV2PxbzvA
  • Благодаря ти за вниманието и хубавите думи, Радке! Трогна ме силно.
    Освен пожеланието за релаксираща неделя, приеми и този поздрав:
    https://www.youtube.com/watch?v=FQwpzAFz13s&feature=related%C2%A0

    Мерси за този коментар, Никола! Трогнат съм. Да е много хубав неделният ден за теб и да го прекараш до любимия си човек!

    Благодаря ти, Йоана! Радост си ми ти. Весел неделен ден и скромен поздрав за теб: https://www.youtube.com/watch?v=UwnurzTJm9Q
  • Както винаги красиво и проникновено, с образи, всмукващи към света на мъдростта. Благодаря, Мисана!
  • И това е високо постижение, Младене!Безспорен майстор си!
    "И слънцето- самотен фар в безкрая,
    ме гледа с поглед втренчен,мълчалив.
    Звездите са снежинките на Рая,
    животът бяла смърт, ако си бил щастлив."
    Прекрасен финал!Оценявам високо!Поздрав от мен и спокойна вечер!
  • Не мога да коментирам твои стихове Мисана! Толкова са силни и така ми въздействат, че дълго след това са все още в умът ми! Невероятен стих за погледът ни навътре в нас!
    Поздрави и аплодисменти от мен!
Random works
: ??:??