12.11.2009 г., 7:33

Прогноза

877 0 5

Прогноза

Днес ми предсказаха, че ще вали.
всъщост някой бил чул по ефира,
че облаци черни от изток били,
навлезли и към мене напират, напират.

От запад, друг каза, идвал циклон,
а аз още не съм му измислил и име,
по метеоро-логичния странен закон,
на жена се полага и търся някаква рима.

От север най-вероятно сух-кух студ,
ще попари всички мои надежди,
при тия старания и тоя луд труд,
напразно е всичко, така май изглежда.

От ююююг? ... Не, не вярвам, там е горещо,
оттам само бриз ме будеше нежен,
там звездите са като запалени свещи,
като светулчици мигат над Рожен.

Днес предсказваха, и валя, преваля,
но не дъжд, а сълзи от очите ми бяха,
боля,  преболя ме и ме отболя,
и пак тих пристан е родната стряха.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ми Ки Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви!!!
    после повече на всички!
  • Преболява и отболява под родната стряха.
    Поздрав!
  • Милчо, прогнозите се очертават все по-студени и все по-дъждовни, но при мен е и въпрос на метеоролог, какво пише любимият Валери Петров :

    — Връщай се, малкият! Чувай как в клоните
    свирят циклоните и антициклоните!
    Тяхната ледна виелица прави я
    господин Андерсен от Скандинавия!

    не може да не сте чели "Бяла приказка" с Калина, предстои ни съвсем скоро

    и препоръката ми е да се запишеш при личния ми метеоролог, за усмихнато време



  • Харесах!
  • Най- хубавото нещо в този дъжд, ураган и студ все пак си остава полъхът на любовта, който топли сърцето. Много красиво. Поздрави.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...