Той прохожда
в каменни обувки,
с наранени боси стъпала.
Малки крачки,
спъвания... Счупени,
палците изтръпнали болят.
Ала крачи
в строя на поетите.
В строя на поетите е сам.
И прегракнал, с думи
до заекване
пее химна. Пътят е избран.
© Павлина Гатева Всички права запазени