17.12.2013 г., 23:07

Произвол на сърцето

1K 0 1

Здравей, Ум! Каква изненада !
Та ти толкова отдавна не се бе връщал тук?
 Какво те води, казвай! Сядай!
Къде си скитал в този студ...

Толкова отдавна беше...
Знаеш! Скарахме се, ти си тръгна...
Но стига! Разкажи за тебе!
Как мина странстването ти, защо се върна?

Пътя си за тука после лесно ли намери?
Как въобще откри ни в тази тъмнина?
Ах, аз имам толкова да ти разказвам...
 Откакто те изгубих, всичко полудя.

 Душата пак ми е сърдита... Знаеш я каква е...
Не си говорим вече с дни...
упреква ме, че заради мене страда,
убил съм, казва, вярата, надеждата, мечти...
 Виновен ли съм, ползвах ги до края -
Как щях да зная, че така ще я боли?
Ако не беше тръгвал, ако не бях те гонил...
Ако не беше казвал толкоз често "спри",
или ако пак веднъж те бях послушал,
дали щеше нещо да се промени?

Сега очите и са вече пресушени.
Не пестях сълзите и и всичко плащах с тях,
 сега устните и са вече уморени - напразно думите пилях.
Понякога ми беше доста скъпо,
от мен парчета давах и голях...
Ах, колко пъти можех да се пръсна,
а после... после пак туптях.

 Достойнството... наложи се - потъпках -
на пътя ми все гордо е стоял
наказах съвестта и в тъмна стая -
 проклетията не млъква... Затова...
Останах сам, а сам да съм не мога,
 в стаята до мен поканих гост - ненавистта
Тя рядко спи- полудяла е за бога!
 уморен съм, а тя не дава за заспя.

Да знаеш само колко грешки...

но аз за всичко съм готов да си простя
 кажи ми, ум, моля те, разказвай...
 - довиждане, сърце,
трябва да вървя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никога Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересна постройка! Хубави фрази! Хареса ми! Поздрав!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...