Прокажена
Какво е чувството да приютиш,
вътре в себе си случаен посетител,
на мястото на твоето момче,
да бъде долен прелъстител.
Да разтвориш крака, с тези нежни, хубави бедра,
да го поемеш в своите недра,
да осъзнаеш, че външно си омърсена,
а отвътре душата ти е ранена.
Проумяваш, че никога няма да останеш чиста
като чаша вода бистра,
чувстваш се употребена
като заек в тенджера сварена.
Твърде късно разбираш,
че емоционално умираш.
Превърнала си се в парче месо, в играчка,
с която всички си правят закачка.
Преди добро момиче беше,
само с един спеше,
сега си долна, захабена,
до дън земята унизена.
Достойнството ти е накърнено,
сърцето ти - стопено,
нищо друго не е променено,
само твоето тяло - похабено.
Грозното петно не можеш да изтриеш,
колкото и да търкаш, и да се миеш.
То е проникнало дълбоко в теб,
сърцето ти е станало на буца лед.
Вече никой не те иска,
черен бурен гърдите ти притиска,
вече нищо няма значение,
търсиш единствено спасение.
Ти си виновна за този нравствен упадък,
да беше поне мига сладък,
ти носиш греха за всичката тази поквара,
за жалката твоя изневяра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илияна Всички права запазени
Това с "долния прелъстител", "заек в тенджера сварена"... Понякога думите са твърде силни и внасят обратен ефект - произведението олеква и смисълът се губи. Въпреки тези си забележки поставям шестица, защото искрено вярвам, че можеш много повече. Дерзай! 
