21.05.2020 г., 22:32  

Прокарай взор по линиите фини

1.9K 7 26

Прокарай взор по линиите фини

 

Докосвай ме. Сега. Недей престава.

Не чувствам в мрака твоя нежен дъх...

Да можех леко, като с горски мъх

да спра вината си, да не ранява...

 

Измяната ми все покой не дава,

сред мислите ти пак заема връх...

Как искам, скъпи, с идващия лъх

да пламне в миг у нас онази лава...

 

О, аз ще украся нощта с рубини,

потрепващи от страст на мойта гръд...

Че жадна съм за топлите ти устни...

 

Прокарай взор по линиите фини,

смири с копнеж немирната ми плът...

Жените щом сами са - са изкусни...

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Асенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А аз пак ти се усмихвам... 🙂
  • 😊😊😊 ...
    Благодаря ти!
  • Благодаря ти за прекрасния сонет - акростих, вдъхновени поете! 🙂
    Писането на красива поезия за теб е детска игра...
    Лирическата дама беше тъжна, много тъжна...
    Листата на дворния бръшлян й нашепнаха, че вече не те вдъхновява също така, както в началото...


    Благодаря ти, Безжичен! 🙂
    Толкова се радвам винаги, когато те видя под мое произведение...
    Знам, че ми пише приятел...
    Знам, че ще прочета нещо много мило...


    Благодаря ти, Доче! 🙂
    Така приятно ми е, че си била тук...
    Шекспир е пътеводна светлина за мен...
    Както и много други поети от онова време...
  • "Прокарах взор по линиите фини"
    и със възхита длани доближих.
    Сонет достоен и за Шекспир даже
    (Тъй както всички преди мен са казали)
  • Един прекрасен сонет! Колко пъти казвам, и няма да се уморя да повтарям, поезията е в класическите форми, там е и майсторството. Да, има гении в другия тип поезия (Верлен и последователи), но моите предпочитания са старомодни, може би. В действителност това не е така - класиката е модерна. И стихотворения като това го доказват. Прочетох с удоволствие - не бях го чел и благодаря на коментарите, че ме доведоха тук. Браво!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...