MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
10.04.2007 г., 15:03 ч.

Прокарваме с теб пътеки през света 

  Поезия
922 0 27


             Прокарваме с теб пътеки през света

и често ни връхлита клеветата,

но будна си остава нашата мечта

да служим предано на добротата,

посрещайки с усмивка даже низост,

която иска да се запечата

като клин в постигнатата близост,

но място има само в следата,

разказваща за бурите на този ден,

в който приковахме всички хули,

за да не остане той опустошен

и хората да не бъдат вече нули!

- Прагматизма в стиховете прикова

и искам да разказваш още за това!

© Валери Рибаров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вили,смятам че го правя доколкото мога...или поне по-добре от писателчето...Поздрав!
  • "...Накрая би трябвало да се обърне особено внимание на така наречената “ Книга на основите “, която, според историческия анализ на примерите от текста, се приема за написана в началото на Ханската династия в Китай т.е. около 206 г.пр.н.е.. Дълго време е представлявала настолен учебник за поведение и управление на китайските императори. В нея се разглеждат моделите и особеностите на човешкото поведение, като се загатва още една възможност, според източните философи, човек да постигне нещо повече в своето развитие.
    “ Онези, които имат еднакви помисли, се откриват един друг.
    Ония, които си приличат, разчитат един на друг.
    Онези, които се придържат към еднакви правила, си помагат един друг.
    Ония, които вървят по еднакъв път, се усъвършенствуват един друг.” ...
  • Писателче,всички сме сродни души-за това става въпрос, зная,че още не си го разбрал...
  • какво ти пречи,бе писателче?
  • Валери,разбирам къде се затрудняваш...като казвам "свидетелстващо съзнание",това не означава,че то е нещо застинало и съзерцаващо пасивно отстрани, обекта и субекта-не,този свидетел е като река, като волтова дъга,течаща непрекъснато, динамика...то става по този начин и двете едновременно-обекта и субекта,и въпреки това е над тях,може да ги гледа като два обекта...всъщност няма нито кой да свидетелства,нито какво да се свидетелства...зная,че звучи абсурдно,но ако човек го преживее вижда че,това нещо го има...казвам "свидетелстващо съзнание" за улеснение,защото няма как да се обясни по-добре с думи...Поздрав!
  • Не е безпочвено и правилно стигаш до връзката между субекта и обекта в нещо трето, което прави възможен техния преход, но спираш до тук, а трябва да видиш обективираната субективност и субективираната обективонст, за да се раздвижи картината, която при теб е застинала.
  • Валери,истината не е нито обективна, нито субективна,тя е над тях- над субекта и обекта...те са като две нейни крила само, работещи в абсолютно равновесие,баланс и тогава се появява третото-свидетелстващото съзнание,наблюдаващо отстрани обекта и субекта-това съзнание,тази истина сме ние...зная,че звучи доста безпочвено и мистично,но е така,когато се преживее...Поздрав!
  • Макар и интуитивно, ти казваш важни неща. Като конкретна, истината е обективна и като такава, наистина тя ни блъска, но като отражение на действителността и то адекватно, тя е факт на съзнанието и затова е субективна. Това разбиране ти прави чест.
  • Истината,Валери,не се търси(а,това прави философията)-тя се намира,или по-точно-само тя може да ни намери...Философията е само стълба,на която,когато изкачиш последното й стъпало,трябва да бутнеш...Поздрав!
  • Прав си! Има нещо абсурдно и това е твоето твърдение, че философията е чужда на истината.
  • Валери,философията,никога не може чрез думите да се докосне до истината,колкото и да е съвършенна акробатиката й с тях...абсурдно е... Поздрав!
  • Прагматичен поглед върху мечтата, а не съзерцателен! Съгласен съм с тебе, Цветане.
  • Непрекъснатото реализиране на мечтата, за да бъде будна, придобива смисъл само като се ражда нова мечта, която да върви по-същият път на прераждане и т.н.Защото ако замразим мечтите /те със сигурност ще станат блуждаещи/, ще спрем развитието си. Затова следата на новото начинание е особена, води винаги към нова мечта и пр.

  • Да се надяваме, че още малко и съвсем ще ги напипам, нали така?!
  • Валери,напипваш вече нещата ,но думите те дърпат назад към себе си и губиш усещанията си които са по-правилни от думите...под мечта ти явно имаш нещо друго предвид- друга дума,по-точна,но не можеш да я откриеш...както става обикновено при философската настройка...
  • Може да се каже и така - мечтата като истинна, но истината чрез своята характеристика - конкретност. Когато мечтата губи тази си характерискита, тя се идеологизира и в този смисъл започва да мечтае. Принципно въпросът го изяснихме и в тази връзка, конкретизацията се оказва полезна.
  • е,сега пък пренасяш нещата на българска територия...измъкваш се...говорим принципно за нещата как стоят-истина и мечта,Валери...не ми се навлиза в тези мътни води...
  • Историческият опит, в това число и на българина, показа, че точно така- като блуждаеща, мечтата не може да бъде поддържана будна и затова някои тъгуват по спящата мечта. Същото ти казах и чрез предишния коментар, Георги!
  • Но,ние говорим за реализирането й...така ли се поддържа реализирането й-чрез блуждаене пък сега...
  • Когато мечтата се свърже с неопределното бъдеще, Георги и започне да блуждае, тя се превръща в мираж и инструмент на идеологията, който инструмент не рядко функционира и чрез поезията.
  • Е,това е да си философ,Валери...не мога да разбера- какво е това реализиране на мечтата,което се нуждае от непрекъснато поддържано реализиране...ха-ха-х...
  • Интересно разсъждение правиш, Цветане.
  • Непрекъснатото реализиране на мечтата я поддържа будна. В противен случай, тя започва да блуждае, Лъки.
  • В такъв случай, Таня, знаеш и колко е трудно да се прокарва тази линия в живота.
  • Следата на всяко ново начинание е особена.
  • Мечтата се запазва само като будна! Така е!
    Поздрави за сонета, Валери!
  • да служим предано на добротата
    посрещайки с усмивка даже низост,...

    Това е идеология!Поне моята!
    Поздравления за истината и мъдростта на стиховете ти!
Предложения
: ??:??