glezlio1 (Христо Вьлчев)
10 3
23.02.2012 г., 11:10 ч.

Проклет да съм 

  Поезия » Любовна
787 0 3

Не бях такъв...

Не исках...

Но от ревност превзела ума ми, 

 нараних душата сломена -   

 твойта душа, дето от мъка по рожба едничка

 и дом е толко ранена... далече... 

Изказах най-грозните думи 

 които раняват дълбоко... 

 не като нож, като нокти на пума - свирепа. 

А трябваше аз да ти бъда сила - подкрепа 

но вместо мишена, ти беше изправена срещу мене...

 срещу тая моя ревност проклета! 

 С думи раздирах сърцето- даже свирепо, без жал... 

 твойто сърце... дето от обич прости ми и пак ме обича

 със оная голяма любов, дето към мене е заклето...  

© Христо Вьлчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??