Проклет да съм
Не бях такъв...
Не исках...
Но от ревност превзела ума ми,
нараних душата сломена -
твойта душа, дето от мъка по рожба едничка
и дом е толко ранена... далече...
Изказах най-грозните думи
които раняват дълбоко...
не като нож, като нокти на пума - свирепа.
А трябваше аз да ти бъда сила - подкрепа
но вместо мишена, ти беше изправена срещу мене...
срещу тая моя ревност проклета!
С думи раздирах сърцето- даже свирепо, без жал...
твойто сърце... дето от обич прости ми и пак ме обича
със оная голяма любов, дето към мене е заклето...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Вьлчев Всички права запазени
