glezlio1 (Христо Вьлчев) glezlio1 (Христо Вьлчев)
10
Feb 23, 2012, 11:10 AM

Проклет да съм

  Poetry » Love
1K 0 3

Не бях такъв...

Не исках...

Но от ревност превзела ума ми, 

 нараних душата сломена -   

 твойта душа, дето от мъка по рожба едничка

 и дом е толко ранена... далече... 

Изказах най-грозните думи 

 които раняват дълбоко... 

 не като нож, като нокти на пума - свирепа. 

А трябваше аз да ти бъда сила - подкрепа 

но вместо мишена, ти беше изправена срещу мене...

 срещу тая моя ревност проклета! 

 С думи раздирах сърцето- даже свирепо, без жал... 

 твойто сърце... дето от обич прости ми и пак ме обича

 със оная голяма любов, дето към мене е заклето...  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Вьлчев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0