21.06.2009 г., 21:50

Проклета

948 0 3

Обичах те силно, а ти ме остави!

И всичко красиво бързо забрави!

И питам се - какво за теб бе любовта ни!

Прощавах и страдах, но пак бях до тебе!

От болка сърцето плаче и стене!

И питам се - какво за теб бе любовта ни!

 

Де да можех само аз гръб да обърна!

Твоето лице никога да не зърна!

Но душата ми отново крещи за теб...

 

Проклета нека остана вечно.

ако се върна пак при тебе!

Проклета нека остана вечно,

щом от гласа ти трепти сърцето!

 

Не мога за края аз теб да виня.

Щом искаш да бъдеш без мен в любовта-

отивай си и недей ме търси!

Че спреш ли ти пак пред мойта врата,

аз зная - отново ще ти простя!

И питам се - какво за теб бе любовта!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • СТРАХОТНО Е ПОЗДРАВЛЕНИЯ
  • Силно е!
  • Доста тъжно! Но хубаво сътворено! Много добре си противопоставила невъзможното с желаното, прошката с непростимото!
    Поздрав за силния стих!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...