Проклета
Обичах те силно, а ти ме остави!
И всичко красиво бързо забрави!
И питам се - какво за теб бе любовта ни!
Прощавах и страдах, но пак бях до тебе!
От болка сърцето плаче и стене!
И питам се - какво за теб бе любовта ни!
Де да можех само аз гръб да обърна!
Твоето лице никога да не зърна!
Но душата ми отново крещи за теб...
Проклета нека остана вечно.
ако се върна пак при тебе!
Проклета нека остана вечно,
щом от гласа ти трепти сърцето!
Не мога за края аз теб да виня.
Щом искаш да бъдеш без мен в любовта-
отивай си и недей ме търси!
Че спреш ли ти пак пред мойта врата,
аз зная - отново ще ти простя!
И питам се - какво за теб бе любовта!...
© Гергана Георгиева All rights reserved.
