Да усещам дъжда черен
по очите си се уморих.
Дори да чувах Божия глас гневен,
за себе си не съжалих...
Крещеше, гърмеше, рушеше...
мъртвото време в мен.
Дъгата скрито някъде спеше,
кой ли я обрече на вечен плен?
С тъмна нощ и верига тежка
за сетен удар се бореше едно сърце.
Звездите и луната говореха с насмешка -
как ще изгрее дъга на черно небе. ...