Проклетиите поне да ме обикнат
Да усещам дъжда черен
по очите си се уморих.
Дори да чувах Божия глас гневен,
за себе си не съжалих...
Крещеше, гърмеше, рушеше...
мъртвото време в мен.
Дъгата скрито някъде спеше,
кой ли я обрече на вечен плен?
С тъмна нощ и верига тежка
за сетен удар се бореше едно сърце.
Звездите и луната говореха с насмешка -
как ще изгрее дъга на черно небе.
Разбрах, че Бог не ме обича,
шепнеха ми го иконите в нощта.
На себе си сама венец ще закича,
сама ще угася пламъка на свещта.
Ще се моля с треперещ глас,
знам, цветя около мен няма да поникнат,
ще се моля в последния си час
проклетиите поне да ме обикнат.
В огнения свят, когато ида,
да усетя лавата, буйно да изгарям...
Мъртва да се почувствам жива,
не с Бог, а с Дявола да разговарям.
по очите си се уморих.
Дори да чувах Божия глас гневен,
за себе си не съжалих...
Крещеше, гърмеше, рушеше...
мъртвото време в мен.
Дъгата скрито някъде спеше,
кой ли я обрече на вечен плен?
С тъмна нощ и верига тежка
за сетен удар се бореше едно сърце.
Звездите и луната говореха с насмешка -
как ще изгрее дъга на черно небе.
Разбрах, че Бог не ме обича,
шепнеха ми го иконите в нощта.
На себе си сама венец ще закича,
сама ще угася пламъка на свещта.
Ще се моля с треперещ глас,
знам, цветя около мен няма да поникнат,
ще се моля в последния си час
проклетиите поне да ме обикнат.
В огнения свят, когато ида,
да усетя лавата, буйно да изгарям...
Мъртва да се почувствам жива,
не с Бог, а с Дявола да разговарям.
© Дея All rights reserved.
