23.05.2005 г., 18:13

Проклетник

1.6K 0 0
Седиш пред мен,
очакваш да потъна в плен,
очакваш да се разтопя в очите ти,
както някога в мечтите ти.
Нима очакваш целувката ми страстна
да ни върне към любовта опасна?
Не, проклетнико, не, пак
няма с теб да се обрека на мрак.
Любов нова ме очаква,
а сърцето ми за теб не мисли да заплаква.
Какво искаш вече не ме интересува.
Че ще те обикне пак душата ми не се страхува!
Някой ден ще дойдеш
и колко си изпуснал ще видиш,
на момчето до мен
злобно ще завидиш!
Ще ти кажа аз тогава "ти върви"
тогава не видя как сърцето ми кърви!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ася Х Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...