4.11.2006 г., 1:09

Проклинам те

1.2K 0 1
         За тебе бях просто едно развлечение,една игра
         измама бяха всички твои думи-
         сърцето ми на хиляди парчета разпиля
         и ти погреба всичко помежду ни!
         Къде отиде клетвата за вярност
         и всички твои думи за любов,
         защо прояви такава коварност
         и разби моя подреден живот!
         Проклет да си за туй,че ме остави
         да тъжа самотна за тебе в нощта!
        Проклет да си,че любовта ни ти забрави
        и си тръгна без да кажеш нищо за това!
        Ти разби завинаги моите мечти,
        духът ми весел само за миг сломи,
        а твърдеше,че любовта ти към мен е голяма,
        но сега разбирам,че всичко е било измама!
        Душата ми гореща ти смрази -
        усмивката от лицето ми завинаги угаси -
        от твоята измама тъй жестока
        в сърцето ми остана рана дълбока!
        Но знай,че любовта ми към теб вече умря-
        не заслужаваш нито една проронена от мен сълза
        и те проклинам - знай това -
        да не намериш нивга любовта!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Деси поздрави за хубавия стих!и при мен се получи така!но трябва да сме силнипрегръщам те!6

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...