Nov 4, 2006, 1:09 AM

Проклинам те

  Poetry
1.2K 0 1
         За тебе бях просто едно развлечение,една игра
         измама бяха всички твои думи-
         сърцето ми на хиляди парчета разпиля
         и ти погреба всичко помежду ни!
         Къде отиде клетвата за вярност
         и всички твои думи за любов,
         защо прояви такава коварност
         и разби моя подреден живот!
         Проклет да си за туй,че ме остави
         да тъжа самотна за тебе в нощта!
        Проклет да си,че любовта ни ти забрави
        и си тръгна без да кажеш нищо за това!
        Ти разби завинаги моите мечти,
        духът ми весел само за миг сломи,
        а твърдеше,че любовта ти към мен е голяма,
        но сега разбирам,че всичко е било измама!
        Душата ми гореща ти смрази -
        усмивката от лицето ми завинаги угаси -
        от твоята измама тъй жестока
        в сърцето ми остана рана дълбока!
        Но знай,че любовта ми към теб вече умря-
        не заслужаваш нито една проронена от мен сълза
        и те проклинам - знай това -
        да не намериш нивга любовта!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Деси поздрави за хубавия стих!и при мен се получи така!но трябва да сме силнипрегръщам те!6

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...