10.05.2012 г., 2:02

Проклятие

922 0 7

Преминах вече девет планини

във търсене на мястото, което

следите ми от теб ще заличи

и ще утихне чувството  в сърцето.

 

Потърсих в самотата си покой...

Превърнах всяко свое чувство в стих.

Преследваше ме всеки поглед твой!

От бягане така се  уморих...

 

Завърнах се. Ужасно променена…

Но там, отляво -  болката позната

 за сетен път ме прави примирена...

Да бъдеш вечно в мен съм прокълната!

 

Павлина Соколова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бих искал да мога да изразявам чувствата си толкова красиво както ти. Страхотно е.
    Поздрави за стихотворението и дано музата ти не стихне никога.
  • И тук долавям мелодия, докато чета...
  • Харесах!
  • Поздравления, Павлина!
    Много хубав стих си ни подарила отново!!!
  • Прекрасен стих! Истински!
    Най-сладкото проклятие е любовта...
    Сърдечни поздрави!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...