10.05.2012 г., 2:02

Проклятие

926 0 7

Преминах вече девет планини

във търсене на мястото, което

следите ми от теб ще заличи

и ще утихне чувството  в сърцето.

 

Потърсих в самотата си покой...

Превърнах всяко свое чувство в стих.

Преследваше ме всеки поглед твой!

От бягане така се  уморих...

 

Завърнах се. Ужасно променена…

Но там, отляво -  болката позната

 за сетен път ме прави примирена...

Да бъдеш вечно в мен съм прокълната!

 

Павлина Соколова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бих искал да мога да изразявам чувствата си толкова красиво както ти. Страхотно е.
    Поздрави за стихотворението и дано музата ти не стихне никога.
  • И тук долавям мелодия, докато чета...
  • Харесах!
  • Поздравления, Павлина!
    Много хубав стих си ни подарила отново!!!
  • Прекрасен стих! Истински!
    Най-сладкото проклятие е любовта...
    Сърдечни поздрави!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...