Проклятие

Poetry

923 0 7

Преминах вече девет планини

във търсене на мястото, което

следите ми от теб ще заличи

и ще утихне чувството в сърцето.

Потърсих в самотата си покой...

Превърнах всяко свое чувство в стих.

Преследваше ме всеки поглед твой!

От бягане така се уморих...

Завърнах се. Ужасно променена…

Но там, отляво - болката позната

за сетен път ме прави примирена...

Да бъдеш вечно в мен съм прокълната!

Павлина Соколова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Slunchev (Светлин)

Бих искал да мога да изразявам чувствата си толкова красиво както ти. Страхотно е.
Поздрави за стихотворението и дано музата ти не стихне никога.

2012-05-15T08:26:17+03:00
Elda (Лора)

И тук долавям мелодия, докато чета...

2012-05-14T15:43:33+03:00
valia1771 (Ивон)

Харесах!

2012-05-10T20:20:36+03:00
ekstasis (Михаил Цветански)

Поздравления, Павлина!
Много хубав стих си ни подарила отново!!!

2012-05-10T11:55:34+03:00
luda_macka1 (Радосвета Петрова)

Прекрасен стих! Истински!
Най-сладкото проклятие е любовта...
Сърдечни поздрави!

2012-05-10T09:24:05+03:00