10 мая 2012 г., 02:02

Проклятие

924 0 7

Преминах вече девет планини

във търсене на мястото, което

следите ми от теб ще заличи

и ще утихне чувството  в сърцето.

 

Потърсих в самотата си покой...

Превърнах всяко свое чувство в стих.

Преследваше ме всеки поглед твой!

От бягане така се  уморих...

 

Завърнах се. Ужасно променена…

Но там, отляво -  болката позната

 за сетен път ме прави примирена...

Да бъдеш вечно в мен съм прокълната!

 

Павлина Соколова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Соколова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Бих искал да мога да изразявам чувствата си толкова красиво както ти. Страхотно е.
    Поздрави за стихотворението и дано музата ти не стихне никога.
  • И тук долавям мелодия, докато чета...
  • Харесах!
  • Поздравления, Павлина!
    Много хубав стих си ни подарила отново!!!
  • Прекрасен стих! Истински!
    Най-сладкото проклятие е любовта...
    Сърдечни поздрави!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...