10 may 2012, 2:02

Проклятие

  Poesía
930 0 7

Преминах вече девет планини

във търсене на мястото, което

следите ми от теб ще заличи

и ще утихне чувството  в сърцето.

 

Потърсих в самотата си покой...

Превърнах всяко свое чувство в стих.

Преследваше ме всеки поглед твой!

От бягане така се  уморих...

 

Завърнах се. Ужасно променена…

Но там, отляво -  болката позната

 за сетен път ме прави примирена...

Да бъдеш вечно в мен съм прокълната!

 

Павлина Соколова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Бих искал да мога да изразявам чувствата си толкова красиво както ти. Страхотно е.
    Поздрави за стихотворението и дано музата ти не стихне никога.
  • И тук долавям мелодия, докато чета...
  • Харесах!
  • Поздравления, Павлина!
    Много хубав стих си ни подарила отново!!!
  • Прекрасен стих! Истински!
    Най-сладкото проклятие е любовта...
    Сърдечни поздрави!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...