Преминах вече девет планини
във търсене на мястото, което
следите ми от теб ще заличи
и ще утихне чувството в сърцето.
Потърсих в самотата си покой...
Превърнах всяко свое чувство в стих.
Преследваше ме всеки поглед твой!
От бягане така се уморих...
Завърнах се. Ужасно променена…
Но там, отляво - болката позната
за сетен път ме прави примирена...
Да бъдеш вечно в мен съм прокълната!
Павлина Соколова
© Павлина Соколова Todos los derechos reservados
Поздрави за стихотворението и дано музата ти не стихне никога.