20.02.2016 г., 22:22 ч.

Проклятие 

  Поезия » Любовна
735 0 8

Ти никога не идвай в съня ми

като неискан и нечакан гост.

Не си помисляй даже любовта ни

да я превърнеш в гладен пост.

 

Такива сънища аз не сънувам -

добре ми е в хладната реалност.

Не съм Шехерезада да бленувам

в нощите хиляда тривиалност.

 

Понякога обаче сме мечта.

В генезис чакаме за влака -

„да ни отведе далеч оттук“…

И все едно какво отвъд ни чака.

 

И все едно дали е сигурно,

нали сме заедно във филма.

И все едно, че в утрото несигурно

Леонардо само оцеля.

 

Прозирам, влакът носи лирика.

И между релсите любов разхвърля.

Обаче аз не съм Каренина –

сама под него няма да се хвърля.

 

И Жулиета ти не ме наричай.

Отровата как виждаш да изпия.

Такава ти не ме сънувай и обичай.

Душата ми е църква. Разруши я.

 

Тогава само влез и се моли,

след Мина да остане Лора.

Тогава ти не ме кори,

че на прага те посрещам не с нафора.

 

Прости ми, леко съм цинична.

Предпочитам допира пред думи.

Не ме вини. Не съм лирична.

Подплънките в корсета са куршуми.

 

Такава ме направи ти –

в съня си да не съм самодостатъчна.

Принцесите с целувка ги буди.

А аз. Аз все съм недостатъчна.

 

Откакто нежно ме прегърна,

а после като чума връхлетя,

не ме попита искам ли да се обърна,

не ме попита и когато отлетя.

 

И аз ли като идиотите зад храма,

да търся споделеност в есенните дъждове.

Позволих си тази зрителна измама,

ала не чувам ромон, само залпове.

 

Затуй ми писна от поезия -

себе си в илюзии да протакам.

Макар че всяка струна в мен е лезия,

като Клитемнестра тихо си те чакам.

 

***

 

Любовта затуй ли е любов –

очакванията с липси да редувам.

Не съм добра. Не моля благослов.

Но и не чакай простичко да се сбогувам.

 

 

 

© Гери Иванова Всички права запазени

:)

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Супер си!!!! Генезиса уби !!! Любим цитат ми е - ти чакаш влак...
  • Нестандартно - това прави произведението уникално! Поздравления!
  • Това, което си написала е уникално
  • Прекрасен стих. Категоричен. Харесах.
  • Благодаря Ви, пиша страшно отскоро А в този сайт за кратко прочетох много стойностни творби
  • Браво! Наистина е интересно.
  • Добре дошла в сайта, Гери!
    Още с първите си публикации впечатляваш силно и многообещаващо.
    Прочетох и предходния ти стих и мога само да те поздравя като млад и обнадеждаващ талант.
    Ще идвам пак.
    Поздрави!
    Елица
  • Гери, чудесно пишеш. Остро и с отлични сравнения. Тази вечер ще си легна спокоен, че прочетох нещо наистина оригинално, че от възвишени небета започвах да поглеждам към земята. Особено ме вдъхнови тази извадка:

    "И Жулиета ти не ме наричай. Отровата как виждаш да изпия.
    Такава ти не ме сънувай и обичай. Душата ми е църква. Разруши я.
    Тогава само влез и се моли, след Мина да остане Лора.
    Тогава ти не ме кори, че на прага те посрещам не с нафора...
    Затуй ми писна от поезия - себе си в илюзии да протакам.
    Макар че всяка струна в мен е лезия, като Клитемнестра тихо си те чакам."

    Поздравление и 5-звезден поздрав! С нетърпение очаквам следващите ти изяви.
Предложения
: ??:??