Прокоба
Изпълзя, като улична котка,
между мръсните кофи за смет –
черна нощ... Всяка улица кротка
притесни се за своя късмет.
Измяукаха бясно спирачки,
замириса асфалта на ад,
от небето помръкнало „драсна“
и оназ' – „витлеемска“ звезда.
Кръстопътят потръпнал изстина,
предусещащ прокобата зла.
С пълна газ профуча лимузина... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация