B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)
197 3659
Apr 10, 2022, 7:03 PM

Прокоба 

  Poetry
500 3 7

Прокоба

 

Изпълзя, като улична котка,

между мръсните кофи за смет –

черна нощ... Всяка улица кротка

притесни се за своя късмет.

 

Измяукаха бясно спирачки,

замириса асфалта на ад,

от небето помръкнало „драсна“

и оназ' – „витлеемска“ звезда.

 

Кръстопътят потръпнал изстина,

предусещащ прокобата зла.

С пълна газ профуча лимузина...

И със счупени фарове спря.

 

Плю си в пазва, преглътнал сигнала,

прединфарктно смутен светофар.

Знака „СТОП“ зачервен му се скара –

изкривен върху срутен дувар.

 

Той – Животът – вървеше си светъл...

път му мина за жалост нощта.

Ще почистят... обувки и дрехи.

Пък душите – не ходят пеша.

 

„Доживот“ тази тъжна пътека

ще лежи във раиран костюм,

че с предимство подлъга човека –

кавалер на печалния ум.

 

Черна нощ... пак съдбите обърка,

свойски тръкна се в надписа „КАТ“,

сви зеницата лунна, измърка...

над „кълбото“ – в космичния мрак.

© Борис Борисов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Впечатляваща образност!
  • Дори и в тези прокобни нотки се чувства свежестта на образната ти мисъл! Възхищавам се на перото ти!👏
  • Благодаря, приятели!
  • Здравей!Доста тъмна е нощта , но хубавото е ,че душите не ходят пеш.Топли когато прочетеш нещо от задочен приятел.
  • Все такива ги пишеш в последно време, Боре - уж мърррркащи... Уж.
  • Ако гледаш в небето, вместо да гледаш къде ходиш – ще отидеш където гледаш
  • "Той – Животът – вървеше си светъл...
    път му мина за жалост нощта.
    Ще почистят... обувки и дрехи.
    Пък душите – не ходят пеша." - и слава Богу... че напоследък си като слепец на припек
Random works
: ??:??