Прокоба
Прокоба
Изпълзя, като улична котка,
между мръсните кофи за смет –
черна нощ... Всяка улица кротка
притесни се за своя късмет.
Измяукаха бясно спирачки,
замириса асфалта на ад,
от небето помръкнало „драсна“
и оназ' – „витлеемска“ звезда.
Кръстопътят потръпнал изстина,
предусещащ прокобата зла.
С пълна газ профуча лимузина...
И със счупени фарове спря.
Плю си в пазва, преглътнал сигнала,
прединфарктно смутен светофар.
Знака „СТОП“ зачервен му се скара –
изкривен върху срутен дувар.
Той – Животът – вървеше си светъл...
път му мина за жалост нощта.
Ще почистят... обувки и дрехи.
Пък душите – не ходят пеша.
„Доживот“ тази тъжна пътека
ще лежи във раиран костюм,
че с предимство подлъга човека –
кавалер на печалния ум.
Черна нощ... пак съдбите обърка,
свойски тръкна се в надписа „КАТ“,
сви зеницата лунна, измърка...
над „кълбото“ – в космичния мрак.
© Борис Борисов All rights reserved.
