19.04.2012 г., 22:27

*Пролет 18.04.2012

472 0 0

Дъждът е нежен, слънцето прохладно.

Облаците като гости идват и отиват.

Земята всяка капчица изпива жадно,

свежи кълнове навсякъде пробиват.

 

Зелен килим на пътя си постлала.

Цветя и цветове в дръвчетата събуди.

Прелест в красотата си създала -

Душата ми във пролетта се влюби...

 

Възкръсна нов живот от сивота и киша.

От всяко семенце вълшебство сътвори.

Ето - думите не стигат ми да те опиша.

Светът изцяло в пролет се преобрази.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...