16.03.2013 г., 13:46 ч.

Пролет 

  Поезия » Пейзажна
776 0 0

                           

          Пролет

 

И тази неспокойна зима вече си отива,

развигорът пак лудува като лани.

Животът се събужда. Сякаш самодива

луната се прокрадва зад облаци съдрани.

 

Пролетта е близо – усеща се дъхът ù.

Кокичета надничат над преспи изтънели.

Природата отново за живот въздъхва,

превръщайки във влага снежните дантели.

 

                                                          март 2013

© Цвятко Илиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??