Пролет
И тази неспокойна зима вече си отива,
развигорът пак лудува като лани.
Животът се събужда. Сякаш самодива
луната се прокрадва зад облаци съдрани.
Пролетта е близо – усеща се дъхът ù.
Кокичета надничат над преспи изтънели.
Природата отново за живот въздъхва,
превръщайки във влага снежните дантели.
март 2013
© Цвятко Илиев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
