D2345678 (Цвятко Илиев)
50 60
Mar 16, 2013, 1:46 PM

Пролет 

  Poetry » Landscape
669 0 0

                           

          Пролет

 

И тази неспокойна зима вече си отива,

развигорът пак лудува като лани.

Животът се събужда. Сякаш самодива

луната се прокрадва зад облаци съдрани.

 

Пролетта е близо – усеща се дъхът ù.

Кокичета надничат над преспи изтънели.

Природата отново за живот въздъхва,

превръщайки във влага снежните дантели.

 

                                                          март 2013

© Цвятко Илиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??