D2345678 (Цвятко Илиев)
48 60
16 мар. 2013 г., 13:46

Пролет 

  Поэзия » Пейзажная
775 0 0

                           

          Пролет

 

И тази неспокойна зима вече си отива,

развигорът пак лудува като лани.

Животът се събужда. Сякаш самодива

луната се прокрадва зад облаци съдрани.

 

Пролетта е близо – усеща се дъхът ù.

Кокичета надничат над преспи изтънели.

Природата отново за живот въздъхва,

превръщайки във влага снежните дантели.

 

                                                          март 2013

© Цвятко Илиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??