ПРОЛЕТ
Без причина те нося в сърцето си.
Полуголо, диво, без срам.
Без причина разлиствам дърветата -
Грешница, плакала в храм.
Съгреших, че не вярвах във себе си,
но живота лудешки тече.
И греховно разцъфват салкъмите.
И се сливат земя и небе.
Снеговете изтичат със думите.
Полуголо, диво, без срам.
Пролетта ме докосва със устни -
Безиконна, родена във храм!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрия Чакова Всички права запазени
