Без причина те нося в сърцето си.
Полуголо, диво, без срам.
Без причина разлиствам дърветата -
Грешница, плакала в храм.
Съгреших, че не вярвах във себе си,
но живота лудешки тече.
И греховно разцъфват салкъмите.
И се сливат земя и небе.
Снеговете изтичат със думите.
Полуголо, диво, без срам.
Пролетта ме докосва със устни -
Безиконна, родена във храм!
© Димитрия Чакова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
