13.08.2012 г., 9:50

Пролет

840 0 1

Погледни небето, облак бавно отминава,

слънцето стои зад него, смело,

упорито лъчите избиват над всичко сиво,

за да украсят небесата в красива усмивка,

да стоплят душата и сърцето да обича.

И в небето завърна се ято птици,

шарят из него като пламъчета във очите.

Като през пролет се размърда всичко живо,

цветът се разлисти, ухае различно,

а пеперуди се гонят из цветята красиви,

напомняики ти за нещо романтично.

И небето с цялата си синя мощ

призова слънцето във вечност и любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Карина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...