13.08.2012 г., 9:50

Пролет

833 0 1

Погледни небето, облак бавно отминава,

слънцето стои зад него, смело,

упорито лъчите избиват над всичко сиво,

за да украсят небесата в красива усмивка,

да стоплят душата и сърцето да обича.

И в небето завърна се ято птици,

шарят из него като пламъчета във очите.

Като през пролет се размърда всичко живо,

цветът се разлисти, ухае различно,

а пеперуди се гонят из цветята красиви,

напомняики ти за нещо романтично.

И небето с цялата си синя мощ

призова слънцето във вечност и любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Карина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...