13 авг. 2012 г., 09:50

Пролет

836 0 1

Погледни небето, облак бавно отминава,

слънцето стои зад него, смело,

упорито лъчите избиват над всичко сиво,

за да украсят небесата в красива усмивка,

да стоплят душата и сърцето да обича.

И в небето завърна се ято птици,

шарят из него като пламъчета във очите.

Като през пролет се размърда всичко живо,

цветът се разлисти, ухае различно,

а пеперуди се гонят из цветята красиви,

напомняики ти за нещо романтично.

И небето с цялата си синя мощ

призова слънцето във вечност и любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Карина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...