Aug 13, 2012, 9:50 AM

Пролет

838 0 1

Погледни небето, облак бавно отминава,

слънцето стои зад него, смело,

упорито лъчите избиват над всичко сиво,

за да украсят небесата в красива усмивка,

да стоплят душата и сърцето да обича.

И в небето завърна се ято птици,

шарят из него като пламъчета във очите.

Като през пролет се размърда всичко живо,

цветът се разлисти, ухае различно,

а пеперуди се гонят из цветята красиви,

напомняики ти за нещо романтично.

И небето с цялата си синя мощ

призова слънцето във вечност и любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Карина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...