Пролет
Стъпваш тихо по земята –
самодива с цветна пелерина,
огньове палиш във съцата –
палава...
изящна...
балерина!
И възраждаш всяка зима
всички сетива пробуждаш
и превръщаш любовта във рима
и прелъстяваш...
и целуваш...
и възбуждаш!
И омъгьосваш всеки цвят,
и всеки аромат докосваш,
и звладяваш този свят,
лудееш...
разпиляваш се...
скитосваш!
И няма сила да те спре,
и всичко по пътя си връхлиташ,
покоряваш и земя, и море,
идваш...
настъпваш...
долиташ!
По-нежна си от всяка роза,
по-красива си от синева,
грациозна като птичи полет,
девствена...
божествена...
омайна...
ПРОЛЕТ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живко Димитров Всички права запазени
