Стъпваш тихо по земята –
самодива с цветна пелерина,
огньове палиш във съцата –
палава...
          изящна...
                      балерина!

И възраждаш всяка зима
всички сетива пробуждаш
и превръщаш любовта във рима
и прелъстяваш...
                    и целуваш...
                                    и възбуждаш!

И омъгьосваш всеки цвят,
и всеки аромат докосваш,
и звладяваш този свят,
лудееш...
          разпиляваш се...
                           скитосваш!

И няма сила да те спре,
и всичко по пътя си връхлиташ,
покоряваш и земя, и море,
идваш...
         настъпваш...
                           долиташ!

По-нежна си от всяка роза,
по-красива си от синева,
грациозна като птичи полет,
девствена...
     божествена...
                омайна...
                        ПРОЛЕТ!