Пролет
Под младите клонки и листите щурнали,
намигат гаменски зелени върбинки.
На камък кротува разнежено гущерче,
на слънце припекло се - като за снимка.
Небето дъхти и, по-синьо от синьото,
разхожда в окото си облаци бели,
а вятърът - луднал, просвирва рътлините
и роши в закачка де който прицели.
В десен от лила пременил се е люлякът,
кокетно обгърнат от шлифер парфюмен.
С очета от скромност и свян, сякаш влюбени,
цъфтят теменугите в пурпур безумен .
Заплита ти люлка гласът на гугутката,
преръсват замаяни вишни конфети,
на няколко часа равни се минутката
и всички са бръмнали страшно заети.
А пухкави топчици, дръзки от климата -
врабците, съвсем пощурели за полет,
забравили снежните пръсти на зимата,
чирикат и пърхат, че пролет е... пролет.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
