Пролет е дошла в гората!
Цяла есен той се скита,
хапва круши, до насита
и в поточето на сянка,
хваща сребропера мрянка.
Мед щом може ще открадне,
ако рой не го нападне.
Той голям е и е смел,
и кафяв е, и дебел.
А когато сняг захвърка –
цяла зима спи и хърка...
Чичопеят щом запее
кукурякът, ей го де е,
зайци скачат, като луди,
нашият юнак се буди.
Чука весело кълвачът,
пеперуди го закачат,
бухал буха от елата:
— Пролет е дошла в гората!
— Ставай, зная, че си гладен,
облечи кожух, параден.
Гъбки никнат, край потока,
специално за? (Мечока).
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
