Мълния небето цепи.
Гръм събужда тишината.
Топъл дъжд целувки лепи
по очите на стъклата.
Пак земята жадно пие
тук на облака сълзите.
После слънцето си шие
топла сянка под лозите.
И окъпани тревите
вдигат гръбчета превити.
А цветята във лехите
мигат със очи присвити. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.