Мълния небето цепи.
Гръм събужда тишината.
Топъл дъжд целувки лепи
по очите на стъклата.
Пак земята жадно пие
тук на облака сълзите.
После слънцето си шие
топла сянка под лозите.
И окъпани тревите
вдигат гръбчета превити.
А цветята във лехите
мигат със очи присвити.
Птиците след дъжд пропяват -
славят идващата пролет.
Пролетния химн изпяват,
реят се на воля в полет.
Слънцето живот събужда
в наш′та фауна и флора.
Боже, всеки има нужда
да се радва на колора!
© Никола Апостолов All rights reserved.
Пролетен привет от мен!