Пролет, пролет, бяла пролет,
синеока и лъчиста,
на високо твоя полет
в чакан цвят ще се разлисти.
Март не ще да я забави,
колкото и да се сили!
Виж, по клоните в дъбрави
пъпки вече са избили.
Тя селата ще съвземе,
с хората ще се здрависа
и нагоре ще поеме
планината да ориса.
Зимата оставя стъпки
от игли елови шити
в преспи, пръснати на кръпки,
в долчинките под скалите.
Пролет ръси минзухари
по високите полета
и в лила билата шари,
с кукуряк – за многа лета.
© Иван Христов Всички права запазени
А предпоследното четиристишие ми създаде чудна представа и усещане!