Пролетен дъжд
Пролетен дъжд забули небето,
а то със земята се сля,
отвсякъде вятър понесен в полето
и една полусива мъгла!
Всичко е тихо, напрегнато тихо,
сякаш тревата мълчи,
дори и дъждът не нашепва в душите,
а само кротко ръми...
Но утре ще стихне плачът на небето,
ще грейне лъчистият ден,
вятър ще роши отново полето,
усмихнат, трептящ, запленен!
Птиците пак ще наскачат игриви,
ще лудне земната шир,
ще никнат цветята небрежно красиви
в розово-бял еликсир.
Пролетен дъжд забули небето,
а то със земята се сля...
Стъпва надеждата пролетно-лятна
в една причудлива дъга!
Петър Пацев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Пацев Всички права запазени
