Mar 14, 2015, 7:42 PM  

Пролетен дъжд

  Poetry » Civic
1.2K 1 5

Пролетен дъжд забули небето,

а то със земята се сля,

отвсякъде вятър понесен в полето

и една полусива мъгла!

 

Всичко е тихо, напрегнато тихо,

сякаш тревата мълчи,

дори и дъждът не нашепва в душите,

а само кротко ръми...

 

Но утре ще стихне плачът на небето,

ще грейне лъчистият ден,

вятър ще роши отново полето,

усмихнат, трептящ, запленен!

 

Птиците пак ще наскачат игриви,

ще лудне земната шир,

ще никнат цветята небрежно красиви

в розово-бял еликсир.

 

Пролетен дъжд забули небето,

а то със земята се сля...

Стъпва надеждата пролетно-лятна

в една причудлива дъга!

 

Петър Пацев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Пацев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...