Mar 14, 2015, 7:42 PM  

Пролетен дъжд

  Poetry » Civic
1.2K 1 5

Пролетен дъжд забули небето,

а то със земята се сля,

отвсякъде вятър понесен в полето

и една полусива мъгла!

 

Всичко е тихо, напрегнато тихо,

сякаш тревата мълчи,

дори и дъждът не нашепва в душите,

а само кротко ръми...

 

Но утре ще стихне плачът на небето,

ще грейне лъчистият ден,

вятър ще роши отново полето,

усмихнат, трептящ, запленен!

 

Птиците пак ще наскачат игриви,

ще лудне земната шир,

ще никнат цветята небрежно красиви

в розово-бял еликсир.

 

Пролетен дъжд забули небето,

а то със земята се сля...

Стъпва надеждата пролетно-лятна

в една причудлива дъга!

 

Петър Пацев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Пацев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...