Mar 14, 2015, 7:42 PM  

Пролетен дъжд

  Poetry » Civic
1.2K 1 5

Пролетен дъжд забули небето,

а то със земята се сля,

отвсякъде вятър понесен в полето

и една полусива мъгла!

 

Всичко е тихо, напрегнато тихо,

сякаш тревата мълчи,

дори и дъждът не нашепва в душите,

а само кротко ръми...

 

Но утре ще стихне плачът на небето,

ще грейне лъчистият ден,

вятър ще роши отново полето,

усмихнат, трептящ, запленен!

 

Птиците пак ще наскачат игриви,

ще лудне земната шир,

ще никнат цветята небрежно красиви

в розово-бял еликсир.

 

Пролетен дъжд забули небето,

а то със земята се сля...

Стъпва надеждата пролетно-лятна

в една причудлива дъга!

 

Петър Пацев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Пацев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....