Пролетен порив
Пролетен порив
Някой ми каза, че пак ме обича,
че минзухари са цъфнали в двора,
пролетно време се връщали птици
и са гнездили на стряхата горе.
После ми каза – Да идем отново
дето се срещахме там край потока,
да се загубим сред дъхави борове,
китни поляни без път и посока.
Само че, казвам, потокът пресъхна,
който се будеше рано напролет,
птичата песен за мене заглъхна
и не ухаят цветята наболи.
Няма ги вече предишните чувства!
Пътища нови…
и спомени стари…
Някак-си бързо животът препусна…
А пък за раните –
още ме парят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елка Тодорова Всички права запазени
