Mar 16, 2018, 4:44 PM

Пролетен порив

  Poetry » Love
780 2 9

Пролетен порив

 

Някой ми каза, че пак ме обича,

че минзухари са цъфнали в двора,

пролетно време се връщали птици

и са гнездили на стряхата горе.

 

После ми каза – Да идем отново

дето се срещахме там край потока,

да се загубим сред дъхави борове,

китни поляни без път и посока.

 

Само че, казвам, потокът пресъхна,

който се будеше рано напролет,

птичата песен за мене заглъхна

и не ухаят цветята наболи.

 

Няма ги вече предишните чувства!

Пътища нови…

и спомени стари…

Някак-си бързо животът препусна…

А пък за раните –

още ме парят!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елка Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички! Желая ви успехи и честита снежна пролет!
  • Красота с привкус на носталгия по нещо отминало! Поздравявам те, Ели!
  • Много ми хареса!
  • Точно така! Всеки си мисли, че всичко е поправимо, но е малко късно. Всъщност, може би е искал да вземе нещо назаем за известно време.
  • Пресъздала си много хубаво една чудесна житейска история, за завърналият се осъзнал се любим...Прекрачим ли крачка напред - мигът отминава и оставя спомен горчив,но вече нищо не е както преди.Прекрасно изживяване ми сътвори и лекият хумор в редовете ти ме кара да се усмихвам, не да тъжа за отминалото на моите пролетни пориви.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...