Денят ще дойде като мил приятел
и ще събуди утрото си в мен,
и мигове с порода ароматна
ще ми накапе с изгрев откровен.
И ще попия пролетната прелест
на малкия и непринуден ден,
зелената му ласка, безпределна
расте във всеки час ощасливен.
© Милена Френкева Всички права запазени
Идва Новата година,
старата далеч замина.
Кацат весели снежинки
с вятър да не са саминки.
Зимата навред се шири
и щурец на топло свири.
Време за човеци снежни,
и за радости безбрежни.
Времена за равносметки
и надежди с нови плетки.
Ведри сме и с бодри сили
в Божията Свята милост.
Влизаме със стъпки леки
в Новата година. Нека
да е здрава и честита,
щедра, мила. И отлита
старата. И нова пее
как щастливо ще живее.