26 нояб. 2021 г., 10:29

Пролетен приятел

538 0 7

Денят ще дойде като мил приятел

и ще събуди утрото си в мен,

и мигове с порода ароматна

ще ми накапе с изгрев откровен.

 

И ще попия пролетната прелест

на малкия и непринуден ден,

зелената му ласка, безпределна

расте във всеки час ощасливен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Френкева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Новата година

    Идва Новата година,
    старата далеч замина.
    Кацат весели снежинки
    с вятър да не са саминки.
    Зимата навред се шири
    и щурец на топло свири.
    Време за човеци снежни,
    и за радости безбрежни.
    Времена за равносметки
    и надежди с нови плетки.
    Ведри сме и с бодри сили
    в Божията Свята милост.
    Влизаме със стъпки леки
    в Новата година. Нека
    да е здрава и честита,
    щедра, мила. И отлита
    старата. И нова пее
    как щастливо ще живее.
  • Зима идва, всичко в бяло
    снежен сън плете
    и светът щастлив и цял е,
    в бяло си расте.

    Пухкави снежинки, меки
    ни проправят път
    към душите. Бели, леки
    прави ги снегът.
  • Слънце искам да изгрее
    в гъстата мъгла,
    от сърце да се засмее,
    в вик: При мен ела.

    Да е ведро, да е топло,
    не мъглив сезон,
    времето щастливо, обло
    върху цъфнал клон.
  • За врабчетат и щъркелите

    Врабчетата остават тук, когато
    привърши най-любимото ни лято
    и есен се завърне в златно руно,
    и зима зазвънти подобно струна.

    А щъркелите някъде далече
    посрещат южна сутрин, южна вечер
    и може би за пролет си мечтаят,
    гнездата си, в която ще познаят.

    Студено е, мъглата си препуска,
    опитва чувствата ни да изхруска,
    но ние силни сме като врабчета,
    в душите ни мъглата, не не шета.
  • Благодаря, Миночка, върнах се в пролетта
    Благодаря, Роси, усетих полъха на топъл пролетен ден

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...